ОЧАКВАЙТЕ СКОРО

За нас

История

Чокльово блато (Байкалско блато) се намира непосредствено до село Байкалско, община Радомир, област Перник. То е единственото торфено блато в България. Най-богатото на Балканите находище на торф в езерото „Байкалско“ 

Удивително природно богатство стои забравено в подножието на Конявската планина. Край радомирското село Байкалско се намира едноименното езеро, което местните знаят и помнят повече като Чокльово блато. По официални данни това било най-богатото на Балканите находище на торф. А торфът е една особена кал, която се образува от бавното гниене на блатни растения и водорасли, като разлагането се катализира от бактерии. Освен че служи за облагородяване на почвата, торфът има и лечебни качества.

С течение на времето и различните геоложки, физикохимични проучвания и анализи на торфа се установява, че реално торфът е изключително богат на различни видове минерали и полезни вещества, предназначени за обща профилактика:

  • на опорно – двигателния апарат – стави, мускули, гръбначен стълб, 
  • периферна нервна система, 
  • женска и мъжка полова система
  • има релаксиращ ефект, облекчаващ и тонизиращ организъма. 

За лечебните свойства на езерото се е знаело още от древността. Най-вероятно затова край него е имало тракийско, а после и римско поселище и доказателство за това е една могила в непосредствена близост до водоема, но засега проучена само от иманярите.

Някога селото се казвало Каленица, вероятно заради ценната кал в блатото. За името Байкал има версия, че това е турска дума със значение за море и див кон. Предполага се, че името Байкал е заимствано и от голямото руско езеро, но понеже на Дунав има село със същото име, радомирското е прекръстено на Байкалско.

Защитена територия – флора и фауна

Езерото попада в Натура и затова е защитена местност. Водите му дават убежище на много водолюбиви птици – малки и големи гмурци, блатна потапница, диви кокошки и патици. Във водата живеят едри щуки, виюн, горчивка, червеноперки и шарани, а преди да се появи щуката имало и лин.

Риболовът тук е забранен, защото според специалистите и най-дребното оловце за тежест на въдиците може да окаже негативно въздействие на околната среда и реално да замърси торфа. 

В Чокльово блато има 7 вида висши растения с природозащитно значение: Lathyrus palustris, Menyanthes trifoliata, Pedicularis palustris, Peucedanum palustre, Salix pentandra, Salix rosmarinifolia и Utricularia minor. Природни местообитания от Приложение I на Директива 92/43/ЕЕС са 3150 – Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition, 7230 – Алкални блата и 91М0 – Балкано-панонски церово-горунови гори. Установени са 104 вида птици, 36 SPEC, SPEC1 – 2 вида, SPEC2 – 8 вида, в SPEC3 – 26 вида; 21 вида от Приложение 2 на ЗБР, за които се изискват специални мерки за защита; 26 вида от Националната Червена книга; 21 от Прило жение І на Директива 79/409/EEC. От значение за 2 вида от първостепенно европейско природозащитно значение (SPEC1) – белооката потапница (Aythya nyroca) и ливадния дърдавец (Crex crex). 

Други защитени представители от НАТУРА, които можете да видите:

Безгръбначни – Алпийска розалия, Бръмбар рогач, Буков сечко, Обикновен сечко

Земноводни влечуги – Голям гребенест тритон, Жълтокоремна бумка, Об.блатна костенурка

Бозайници – Видра, Вълк, Пъстър пор и др.

Прилепи – Голям подковонос, Малък подковонос, Южен подковонос, Средиземноморски подковонос, Дългоух нощник, Трицветен нощник, Широкоух прилеп.

Тук също така растат торфен мъх, блатно пропадниче, розмаринова върба и други представители на флората.